Индия: Орча

Орча (Orchha) е съвсем малко градче в щата Madhya Pradesh. Името му означава “скрито място” и все още е оправдано – пътешествениците подминават Орча, макар да се намира на туристическия път между Агра и Каджурахо. Орча е древна столица на династията Бундела, управлявала Централна Индия между 16 и 18 век. Градчето е разположено сред живописна зелена равнина, на брега на река Бетва и е заобиколено от дворци, храмове и кенотафи. Покрай единия бряг на реката се нижат гробниците на династията Бундела, а от другата страна е обособен природен парк, който изобилства на птици и животни.

Пристигнахме в близкия голям град Джанси (Jhansi) от Кота рано сутринта. Естествено веднага ни наобиколиха шофьорите на рикша, предлагайки транспорт до Орча. Отказахме им с намерението да потърсим автобус и след доста питане, намерихме такъв. Шофьорът му – дали от солидарност към колегите с рикши или защото беше станал накриво – твърдеше, че пътувал в друга посока. Пътниците обаче потвърдиха, че рейсът е за Орча и вече свикнали на различни индийски изненади, се качихме. Шофьорът измрънка нещо, но ни продаде билети. Понякога се налага да си настоятелен, индийците са своенравни и бързо сменят настроението си.

Орча ни посрещна с песни, танци и в пълен блясък. Оказа се, че случайно сме пристигнали по време на фестивал. Улиците бяха украсени с цветя и гирлянди, наоколо звучеше музика и пъстро множество пъплеше измежду храмовете на площада. Атмосферата беше невероятно празнична. Обхванати от царящото приповдигнато настроение, се смесихме с тълпите, но скоро умората от предишните дни надделя. Потърсихме място за нощувка и за късмет намерихме чиста стая със слънчева тераса точно над централната уличка и съвсем до входа към площада. Настанени удобно на припек можехме да наблюдаваме върволицата от хора и течащия алъш-вериш около сергиите. След кратка дрямка и бързо, но належащо пране, се отправихме към форта.

Фортът се намира отвъд моста, свързващ го с останалата част от града. Представлява укрепен комплекс, който обхваща дворците Raj, Jaehangir и Rai Parveen. Всеки от тях има своя история и е построен за отделна личност. Датират от 17 век и са силно повлияни от средновековната ислямска архитектура. Прозорците са засенени с изящни каменни решетки, наподобяващи дантела, а на стените виждахме останки от сини порцеланови мозайки, чиято някогашна пищност се опитвахме да си представим.

Тясна пътечка, започваща от форта върви през запустял парк с множество малки храмове и извежда при кенотафите отвъд реката, на около километър южно от града. Кенотафите са символични царски гробници, построени в памет на махараджите от династията. Изкачихме се във високата част на една от тях и се любувахме на гледките към реката и околността. На излизане разменихме няколко думи с пазачите, които също като нас бяха удивени от паметниците, оставени от предците им и смятаха, че трябва да сме им благодарни за това.

Изпълнени с впечатления се насочихме отново към града. В далечината се чуваше глъч от фестивала, който все още кипеше на площада в центъра на градчето. Тук са храмовете Chaturbhuj и Ram Raja, датиращи от 16 век, които все още привличат хиляди поклонници. Пред храма Ram Raja и сега имаше дълга върволица, а в Chaturbhuj хората оставяха цветя на олтарите и се редяха на опашка, за да се качат по тесните стълби, които стигат до покрива на храма, откъдето се открива гледка към цялата околност. Виждаше се целия пазар, хората пиеха чай, пазаруваха, децата се въртяха на въртележки, имаше сцена с танцьори и музиканти. Късно вечерта поклоническо шествие обикаляше храмовете и улиците.

На следващия ден хората се разотиваха. Ние се помотахме, пихме чай и обядвахме, докато стане време да тръгваме за Каджурахо. Много ни хареса това мъничко място, което можеш да обходиш за ден, но би останал и седмица.
001 002 003 004 005 006 007 008 009 010 011 012 013 014 015 016 017 018 019 020 021 022 023 024 025 026 027 028 029 031  032033 034 035 036 037 038 039 040 041

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s