Индия: Бунди

За Бунди (Bundi) прочетохме възторжени ревюта в пътеводителите и вдъхновени разкази на пътешественици. Бяхме готови да правим невероятни комбинации в избрания път само и само да го посетим. Според Lonely Planet: “С тесните си улички, открояващи се хавели-къщи и живописно езеро, Бунди е очарователно индийско градче. Атмосферата е приказна, а дворецът – великолепен”. Пътешественици пък пишат: “Не бихте могли да пропуснете двореца – той грее, почти златен – изглежда сякаш е роден от планината, която обгражда града. Опитайте се да го посетите рано сутрин или по залез. Бунди е великолепен град, който ще направи пътуването ви в Индия незабравимо”.

След целия разкош, който видяхме до момента в Раджастан, първото ни впечатление на пристигане в Бунди беше смесено. Навлизайки с рикша към старата част, градчето все повече започваше да ни се струва неподдържано, по-мръсно от обичайното, някак празно и с усещане за разпад. Оставихме багажа си в първото хотелче, чиито агенти ни дръпнаха от улицата и се отправихме към двореца и форта. Знаехме, че има много маймуни наоколо, на входа към двете забележителности също ни предупредиха да се пазим от тях. Абсурдно е, че противно на пътеводителите, които препоръчват гледки от форта по залез, тъкмо тогава според местните там се събират стотици маймуни, които са наистина опасни, особено през размножителния си период.

Решихме да отидем първо до форт Taragarh, пътят за който минава пред портите на двореца. Пътеката беше оградена от буйна растителност, през която напосоки се стрелкаха маймуни с ярко червени муцуни и задници. Бяха големи, с къси опашки, много мускулести и гледаха агресивно. Започвахме да се чувстваме некомфортно, но все пак решихме да продължим, което си намерение променихме минути по-късно, тъй като броят на маймуните значително нарастна. Пръчките нямаше да ни помогнат, по-скоро щяха да ги ядосат, а дори едно ухапване е сериозно. Годишно в Индия близо 30 000 човека умират от бяс. Върнахме се към двореца, но и там не ни очакваше кой знае какво. Дълги години той е бил изоставен, позволявайки на маймуните и прилепите да се нанесат вътре. Наскоро е била наета фирма да го изчисти от многогодишните наслоявания, но пораженията са тежки. Миризмата и петната са навсякъде, само една зала е горе-долу запазена.

Трябваше доста да пообиколим, докато намерим място да хапнем. Ресторантите бяха схлупени, черни, често на някой етаж вътре в самата къща. Менютата изглеждаха кално-мазни, готвачите-сервитьори носеха мръсни престилки – някога бели, а сега в неопределен цвят на много слоя масала, пържено и кой знае какво още. Изглеждаха все едно не са ги сваляли от себе си с години. По прозорците на къщите имаше решетки, а терасите бяха опасани в мрежи – дворецът е наблизо и сигурно маймуните често слизаха при къщите. След залез слънце е невъзможно да се върви по улицата заради прелитащите ята прилепи.

Докато пътувахме и проучвахме маршрута си, често се случваше да четем хвалебствия за места, които се оказват посредствени, а за други, много по-хубави и близо до туристическите маршрути, не се споменава нито дума. В случая разликата беше много голяма. Помислихме си, че някои места просто са фотогенични (и Бунди е едно от тях), а великолепието на други трудно може да бъде пресъздадено. Отделно изглежда, че хората рядко признават разочарованието си от дадено място, ако всички останали изпадат във възторг. Ние не харесахме Бунди и решихме още същия ден да продължим напред.

Отидохме до съседния голям град Кота (Kota), където чакахме рейс за Джанси (Jhansi) в продължение на 4 часа под зорките погледи на други пътници, изчакващи автобусите си. Светъл лъч в цялата ситуация беше младежът, продаващ билетите. От време на време идваше при нас и си говорихме, макар английският му да беше ограничен. Разказа ни, че е от Кота, а съпругата му – от Джанси. Избрали я родителите му, но са щастливи заедно, обичат се и имат дъщеричка на около година. Времето минаваше бавно, имахме чувството, че никога няма да се измъкнем оттук. Все още не го знаехме, но от този момент нататък повече нямаше да попаднем на държавни рейсове и ни предстояха три поредни и изморителни 17-24 часови пътувания, всяко от които по-тежко от предишното.

Входът към двореца

... и градината му.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s