Индия: Пушкар

Не си представяхме Пушкар (Pushkar) като толкова малко градче. Само няколко реда къщи, наредени над десетките храмове около свещеното езеро, в чиито води поклонниците се потапят. В Пушкар се спазват стриктни правила на въздържание – не се консумира месо, алкохол и яйца, а целувките на публични места са забранени. Тук се намира единственият храм на Брахма в света. Според една от легендите, Брахма искал да направи огнено жертвоприношение (yajna) край езерото. Съпругата му Савитри не могла да присъства и Брахма се съчетал/оженил за друга жена. Ядосана, Савитри го заклела да бъде почитан само и единствено тук. В Пушкар се провежда и един от най-големите панаири на камилите в света, който е истинска атракция за туристи и местни.

Докато се разхождахме из храмовете, ни пресрещнаха жреци или свещеници, не знаем как точно да ги наречем, които доста настоятелно предложиха да ни направят традиционната молитва ‘puja’ при един от гатовете. Това си е лека схема, при която същите те подканят да кажеш имената на близките си и изискват да дадеш банкнота от 100 рупии за добруването на всеки от тях. Знаехме, че има подобно нещо и отказахме да назоваваме имена. Самият ритуал все пак беше любопитен – поръсиха ни с ориз, с цветчета, с вода от гата, с благословии, сложиха ни по гривна на ръката и червена точка на челото и накрая ни взеха 100 рупии за късмет, които едва ли ще отидат за някой от храмовете.

Бяхме толкова омагьосани от фината енергия на това място, че съвсем забравихме и за храма на Брахма. Просто обикаляхме и попивахме спокойната и безгрижна атмосфера на града. Макар и доста туристически, с безброй магазинчета и работилнички, градът не беше неприятно комерсиален, усещането за духовност надделяваше. Мястото заслужава поне едноседмичен престой, условията за почивка са много добри. Нощувахме в една от малкото гостилници, разположени непосредствено до езерото, съвсем измежду гатовете, само 250 рупии (5 долара) на вечер. От стаята се излизаше на огромна тераса с чудесна гледка. В града попаднахме на най-вкусните вегетариански сандвичи. Толкова добри, че за изумление, но и забавление на продавачите, изядохме цели седем. Сериозно се натъпкахме с прясна питка, зеленчукови кюфтенца, патладжан, домати и пържени картофки. И далеч не бяхме единствените. Останахме в Пушкар два дни и както често ни се случваше в Индия, станахме преди изгрев слънце, за да хванем рейс към следващата ни спирка – Бунди.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s