Индия: Джодпур

Покрай чуденето накъде да продължим след Биканер (Bikaner) за малко да пропуснем Джодпур (Jodhpur). Обмисляхме вариант да отидем до Амрицар (Amritsar), златния храм, но каква грешка би било да продължим стотици километри на север, да прекараме нощи в път, пренебрегвайки един от най-мащабните и запазени фортове на разстояние само няколко часа от нас. Наслаждавахме се на пътуването с държавния автобус – тръгнахме навреме, имахме кратки спирки за почивка, без излишно разтакаване и без навалица. Е, имаше и лек инцидент, след като при едно задръстване нетърпеливият шофьор на автобуса изпревари неправилно и допълнително блокира движението. Лош ход – наблизо имаше военен полигон и доста полиция, която се намеси и се стигна до дълга разправия, съпроводена с ядосано ръкомахане и сериозна търапана. Шофьорът ни реагираше невъздържано и с всяка своя реплика или жест вбесяваше все повече пътните полицаи. Вече виждахме как го арестуват, а ние оставаме в нищото за неясно колко време. За щастие контрольорът, възрастен и достолепен човек, се намеси и постепенно успокои ситуацията. Ясно беше, че шофьорът ще отнесе сериозна глоба и предполагахме, че ще е ядосан, но продължи спокойно по пътя и дори разговаряше шеговито с пътниците.

Джодпур е известен като Синият град заради цвета на фасадите на къщите в старата част. Стори ни се не толкова наситено син като Шефшауен (Chefchauen) в Мароко, но подобно на него притежава специфичен собствен облик. Фортът и храмовете, занаятчиите и пазарът, целият ненатраплив живец го правят наистина забележителен. Къщите в старата част са напъплили в основата на масивно възвишение, върху която е изграден огромният форт Mehrangarh. Улиците са по-чисти от обичайното, сутрин хората старателно събираха боклуците пред домовете си. Често минавахме покрай мъже, които метяха, докато жените край тях оправяха саритата си, подрънквайки с гривни. Обратно, досега все бяхме попадали на натоварени с тежки товари жени и бездействащи мъже. Приятно ни беше да се да обикаляме на спокойствие из тихите за индийските стандарти улички. С изключение на по-туристическата част в близост до Часовниковата кула, липсваха настойчивите търговци, които в Делхи (Delhi) и Джайпур (Jaipur) ни караха да минавахме на прибежки покрай магазините. Хората тук бяха приветливи, заговаряха ни често, но приятелски и без непременно да искат да ни продадат нещо. В района често се снимат филми, включително някои сцени от последния Батман, и ни разказваха истории за това коя филмова звезда къде била отсядала – Ричард Гиър, ето тук, на 3-тия етаж. Без излишно напрежение купихме някои дребни подаръчета и се пошляхме из пазара. Вечер се радвахме на разкошната панорама, която се разкриваше от ресторанта на покрива на хотела ни. За 400 рупии на вечер нощувахме в старинно, искрящо синьо хавели, хапвахме вкусна храна на добра цена и се наслаждавахме на 5-звездни гледки към осветения форт. Тук бихме останали дълго, но ни чакаше път.

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Jodhpur

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s