Индия: Bikaner

Пътуването до Bikaner от Mandawa беше притеснително. Близо 5-те часа прави в претъпкания автобус, които ни предстояха сега, ни караха да се чудим как ще пътуваме по над 10 часа по-нататък из Индия. Хората в автобуса явно усещаха неудобството ни, идващо и от големите раници, които нямаше къде да сместим и на няколко пъти ни отстъпваха място, което ние с благодарност отказвахме. След около два часа положението се оправи и успяхме да седнем, плътно обгърнати от всички страни.

В Bikaner отседнахме на място, препоръчано ни от собственика на хотела в Mandawa. Струваше ни се редно да го направим, тъй като променихме плановете си и тръгнахме ден по-рано от предвиденото. Това изглежда го разочарова – бяхме единствените му гости. Включихме Bikaner в маршрута си неочаквано, искахме да видим форта, който казват е един от най-добре запазените в Rajastan и да посетим храма със свещените мишки в Deshnok.

В хотела срещнахме двойка пътешественици от Италия, които пътуваха и доброволстваха в Индия и немец, който обикаляше страната с мотор. Споделихме му за обиколката ни из Виетнам и доста се запали. Италианците Ракеле и Джулио пък идваха от Amritsar, бяха прекарали три дни в Златния храм и бяха много доволни. Разказахме им за Shekhawati, а те ни помогнаха с полезна информация за рейсовете до Deshnok. Щяха да питат собственика на хотела за пустинно сафари и се уговорихме да се засечем по-късно.

Градът беше прашен, малко безличен и с тежък трафик, но фортът надмина очакванията ни. Помещенията във вътрешността му са изключително добре запазени и пищно украсени, а в две огромни зали е разположена внушителна колекция от старинни оръжия. Предиобедът мина неусетно. Следобед хванахме рейс, който ни закара досами храма в Deshnok. Индийците са общителни, говорят донякъде английски и доста ни разпитваха, докато пътувахме в пълния с поклонници автобус. Хората идват тук, за да се помолят, да оставят дарение за храма или лакомства за мишките, които са навсякъде.

В Bikaner имахме два ключови момента. Първо ни обхванаха съмнения, че пропускаме да видим нещо важно. Чудехме се дали сме избрали правилния машрут. Разполагахме с ограничено време, а Индия е огромна и твърде разнообразна. Не знаехме дали някога отново ще бъдем в тази част на страната и бяхме гладни за впечатления. В главите ни започнаха да блуждаят мисли за Amritsar, което изцяло щеше да промени посоката ни. Все пак бързо се отрезвихме, давайки си сметка, че е невъзможно да отидем навсякъде и пътят е този, който ни води по най-добрия за момента начин.

Вторият ключов момент беше сутринта на заминаване към Jodhpur. Собственикът на хотела ни закара до автогарата, но не коя да е, ами държавната. Досега не предполагахме за съществуването на такива автогари. Това в голяма степен обърна представите ни за индийски транспорт и внесе спокойствие в пътуването ни. За разлика от частните автобуси, цените при държавните са фиксирани, имат точно разписание, можеш да си купиш билет предварително, не се продават повече билети от наличните места и маршрутът избягва безразборните спирки, които удължават времето за придвижване. За късмет имахме точно 5 минути до тръгването на най-удобния за нас автобус до Jodhpur.

Rajastan е предимно пустинен район и камилите са често срещани.

Из Bikaner.

Фортът в Bikaner датира от късния 16 век. За разлика от повечето фортове в Rajastan, той не е построен върху хълм и градът се е развивал около него.

Дворецът във вътрешността му.

Леглото на махараджата, беше не по-дълго от 1.60 м. Обясниха ни, че това е така, за да може при евентуална атака махараджата да скочи бързо от леглото. Не ни се стори много правдоподобно и си помислихме, че може би просто е бил по-нисък.

Леглото на махараджата беше не по-дълго от 1.60 м. Обясниха ни, че това е така, за да може при евентуална атака махараджата да скочи бързо от леглото. Не ни се стори много правдоподобно и си помислихме, че може би просто е бил по-нисък.

Една от залите с изложени оръжия

Една от залите с изложени оръжия.

Пред храма на Karni Mata заедно със семейство, с което се запознахме в автобуса.

Пред храма на Karni Mata заедно със семейство, с което се запознахме в автобуса.

В храма влизаш бос и вървиш влачейки краката си, за да не настъпиш някоя от многобройните мишки, които хората хранят добре.

Поклонниците се редят на дълга опашка, за да влязат в храма.

Поклонниците се редят на дълга опашка към олтара.

Към стария град в Bikaner.

При стария град в Bikaner.

Аюрведична индийска паста за зъби. Има силен, пиперлив вкус и зъбите леко изтръпват след употребата и.

Аюрведичната паста за зъби, която купихме в Bikaner и ползвахме по време на пътуването.  Има силен, пиперлив вкус и зъбите леко изтръпват след употребата и.

Mandawa – Bikaner: 150 рупии на човек, 5 часа, 200 км
Хотел в Bikaner: 500 рупии за двойна стая
Вход за форта в Bikaner: 300 рупии на човек
Bikaner – Deshnok: 20 рупии на човек, 1 час, 30 км

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s