Индия: Shekhawati

Пътят ни за областта Shekhawati минаваше през Sikar, където трябваше да се прехвърлим на автобус до Mandawa. Когато в Sikar попитахме един от продавачите на билети дали рейсът му пътува до Mandawa, той  потвърди, макар и неубедително. Качихме се и всичко беше наред, докато към средата на пътя GPS-ът ни не показа, че подминаваме отбивката за Mandawa. Отдалечавахме се, когато човекът се плесна театрално по челото и каза, че всъщност рейсът отива до Jhunjhunu, където ще трябва да се прехвърлим за Mandawa. Откакто сме на път, не се беше случвало някой да ни заблуди така. Дадохме си сметка, че трябва да бъдем по-внимателни из Индия – тук хората често пропускаха или променяха съществени моменти, когато ги питаш за нещо. В Jhunjhunu се прехвърлихме на джип-маршрутка, която ни остави в центъра на Mandawa.

Местните младежи веднага ни наобиколиха с предложения за нощувка и гид, опитвайки се да се надхитрят взаимно. Срещу услугите си очакваха комисионна, било от собственика на хотел или магазин, в който ни заведат, или от самите нас. Знаехме, че е добре да избягваме такива посредници, но едно от хлапетата изглеждаше благонадеждно, каза че хотелът, който търсим, е наблизо и предложи да ни покаже хавели-къщите в града. Покрай забавянето с пътуването ни, денят беше напреднал и преценихме, че така ще е по-добре, отколкото да ги търсим сами. Самият хотел беше реставрирано хавели, пищно изрисувано и с хубава гледка от ресторанта на покрива. Оставихме раниците и бързо излязохме навън. Разходката с Кришна беше забавна и приятна. Момчето владееше разговорно няколко езика и планираше да учи корейски в Delhi. Каза, че дядо му и баща му са художници и са работили върху реставрирането на някои от къщите, но той иска да бъде екскурзовод.

В Mandawa има не малко хавели, но те бледо напомнят някогашното си великолепие. Собствениците им живеят в по-големите градове, оставили са хора, които да се грижат за къщите срещу правото да държат магазинче в тях, но поддръжката явно изисква сериозни средства и търговията с малкото туристи изглежда не е достатъчна. Наблизо, но в противоположни посоки, се намират Fatehpur и Nawalgarh – градчета с повече и по-добре запазени къщи. Избрахме да отидем в Nawalgarh и останахме впечатлени от музея и хавелите, които оформяха цели квартали. В музея попаднахме на изключително разговорлив и сладкодумен разпоредител, който ни разказа подробности за хинду божествата и житейските сцени, изобразени на стените, както и за архитектурата на къщите. Времето мина неусетно и вместо двата часа, колкото смятахме, че ще са достатъчно, прекарахме в града почти целия ден.

Следобед продължихме към Parsurampura – труднодостъпно селце, където според пътеводителите трябваше да се намират най-старите и добре запазени рисунки. Противно на очакванията ни, не открихме нищо интересно. Продължихме към Lohargal – свещено градче, разположено в малка котловина и оградено отвсякъде с високи скали. Тук идват основно индийски поклонници, за да се потопят в гата и да се помолят в храмовете около него. Районът е изключително живописен и навява усещане за пълна изолация и спокойствие. Искаше ни се да се качим до храм, който знаехме, че се намира високо сред скалите, но хората, с които говорихме, ни разубедиха – слънцето скоро щеше да залезе, а дотам имаше поне 2 часа катерене в едната посока. Вместо това се качихме на близкия хълм, дълго гледахме градчето в котловината и попивахме мистичната атмосфера на това наистина скрито място.

В автобуса на път към Mandawa.

В автобуса на път към Mandawa.

Хавели къщите са строени през 18-19 век и са принадлежали на богати търговци. В архитектурата им има мюсюлманско влияние – къщата обгражда поне два вътрешни двора, като първият и по-външен е публична част, в която се посрещат гости, а вторият и вътрешен е предназначен за жените и децата. Във вътрешния двор винаги има посадено дърво, което е свещено и символизира благоденствието на семейството.

Хавели в Nawalgarh

В музея в Nawalgarh

На вратите често са закачени седем люти чушки и лимон против уроки и лоши енергии.

Освен религиозни мотиви рисунките често изобразяват сцени от ежедневието.

Всекидневна в хавели – удобни възглавници, наргиле, а слугите се грижат за разхладата на стопаните, използвайки въженцето, за да движат специалното платно над главите им.

Цялата централна част в Nawalgarh се състои от хавели.

Усмихнати майстори изваряват мляко, от което правят бонбони.

Местни образи

Гатът  – свещено езеро, заобиколено от храмове –  в Lohargal.

В Lohargal традиционно се приготвя charchar – нещо като туршия, но с много интензивен вкус и аромат.

Мястото е усамотено и заобиколено от високи скали.

Изглед към Mandawa от покрива на хотела.

В Rajastan рикшите и камионите са украсени с много фантазия.

Малкият ни водач Кришна и жената, която ни показа на снимка колко красива е била като млада.

Първи дни с мустака.

За двата часа, докато чакахме автобуса за Bikaner, този мотор беше използван от поне пет различни човека – всеки разполагаше с ключ, взимаше мотора и след това го връщаше на същото място.

Jaipur – Sikar: 120 рупии на човек, 110 км, 2 часа и половина
Sikar – Jhunjhunu: 60 рупии на човек, 70 км, 2 часа
Jhunjhunu – Mandawa: 30 рупии на човек, 25 км, по-малко от час
Нощувка в Mandawa – 500 рупии за двойна стая
Обичаен вход в хавели-къща – 50 рупии на човек

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s