Ha Giang e областния град на едноименната провинция в най-серверната част на Виетнам, на границата с Китай. Представлява издигнато плато с множество конусовидно оформени хълмове и разпръснати гранитни късове, оформящи пейзаж, който изглежда див, непристъпен и праисторически. В подножието на хълмовете са разположени селца с малки, сковани от дъски или грубо иззидани къщички, в които живеят хора от различни етнически групи, запазили ежедневието си непроменено може би поколения наред. Искахме да направим обиколка с моторче по най-впечатляващия с гледките си маршрут: Ha Giang – Quan Ba – Yen Minh – Dong Van – Meo Vac, общо 350 км по криви планински пътчета за три дни.
Тръгнахме за Ha Giang без да знаем как ще пътуваме, къде ще нощуваме, как ще си извадим разрешително за граничната зона или други необходими подробности, знаехме само, че много искаме да отидем там. Помогна ни Ms. Voc – беше изненадана от посоката на пътуването ни, заинтригува се и ни осигури известна информация за разрешителното и автобусен билет. Пристигнахме в късния следобяд, настанихме се, вечеряхме в близкото ресторантче и стана време за сън.
Сутринта ни очакваше изненада – нямаше свободни моторчета в единственото място за наемане на мотори в града. Оставаше ни да се опитаме да убедим местен да ни даде неговото. Имайки предвид напрегнатите и нетърпеливи виетнамци, нямахме идея как ще се случи това. Тръгнахме из града, оглеждайки се за паркирани моторчета и хора, които евентуално биха могли да се лишат от своето за няколко дни. На няколко пъти се опитвахме да обясним какво ни трябва, но без успех. Всички ни препращаха обратно към същото място за наемане и независимо от това как обяснявахме, че там всички морчета са взети (рисувахме нули, задраскани моторчета), те отново настояваха за това.
Спряхме до малък мотосервиз, пред който няколко човека пиеха чай. Заоглеждахме паркираните мотори и един от хората ни заговори. След известно повтаряне на ‘motorcycle’, знак за нощуване, показване на 3 с пръсти и споменаване на градчетата по маршрута, се разбрахме. Пърночално човекът беше склонен да ни даде моторчето си и дори спомена цена, но приятелите му започнаха да му подхвърлят забележки (вероятно) от рода на: “Киам, да не си продадеш моторчето без да искаш?” и той придоби угрижен вид. Постарахме се да изглеждаме благонадеждни, оставихме паспортните си данни, снимка, телефонен номер и почти милион донга и след известно колебание от негова страна имахме сделка и мотор за три денонощия.
Без да чакаме подкана, отпрашихме към планината. Гледките бяха неописуеми, сменяха се зелени хълмове, стръмни склонове и скални конуси, виждахме къщи и ниви в основите им, проснато върху камъните пране, под навесите на крайпътните къщи често забелязвахме билярдни маси. Минавахме покрай жени с пъстри забрадки, носещи децата си на гръб и мъже в черни дрехи, водещи огромни волове по пътя. Хората се занимаваха с обичайните си дела – обработваха каменистата земя, пресяваха ориз, редяха резенчета гъби да съхнат на шосето, прекарваха прасета (и дори една крава) с моторчетата си.
Докато преминавахме през един от планинските проходи, се спусна гъста мъгла. В нея започнахме да различаваме първо отделни фигури, а после и цели групи хора, облечени в шарени традиционни дрехи, ярко открояващи се в мъглата. Чудехме се какво се случва, откъде идват. Постепенно множеството се сгъсти, мъглата се вдигна и пред нас изникна пазар – един от онези пазари, на които не отидохме в Sapa, но съвсем истински, самобитен, жив.
Хора от околните селца бяха дошли да се снабдят с нещо необходимо, друго да продадат или да уредят някаква работа. Сновяха и пазаруваха плодове, сушена риба, месо, подправки, гаечни ключове, ножове, телефони втора употреба, зарядни и кабелчета за тях, всевъзможни джаджи, струпани на купчини. Върху огнища къкреха казани с варено месо. На входа на пазара се чуваха клаксони, спираха автобуси, всеки товареше закупеното. Стояхме, загледани в пъстрото множество и не можехме да повярваме на късмета си.
На тръгване от Ha Giang.
Училище в Yen Minh.
Приближаваме пазара.
Пъстро множество.
Решихме да хапнем набързо по едно Pho.
В планинските райони Pho-то е се състои само от силен бульон, фиде и зелени подправки, но е много вкусно. Добавя се люто, черен пипер и лимон или скълцан чесън в оцет.
На връщане Киам беше широко усмихнат. Очите му светеха, очевидно беше подпийнал – не знаем дали от радост за добрата сделка или от притеснение ще види ли отново моторчето си. Ние бяхме изморени, доволни и също се радвахме да го видим.
Обиколката през Ha Giang беше едно от най-силните ни изживявания откакто сме на път. Опитът, натрупан по време на пътуването до момента, ни подготви за това да проявим упорство, за да не ни откажат неизвестността и тудностите около маршрута. Заслужаваше си.
Hanoi – Ha Giang: 260 км, 8 часа, 15 долара с вземане от хотела
Наем на моторче: 900 000 донга за 3 дни
Нощувки в Ha Giang, Yen Minh и Meo Vac: между 180 и 250 000 донга
Разрешително: Чрез хотела в Yen Minh, 250 000 донга за двама
Ha Giang – Hanoi: 160 000 донга
С(T)РАНИЦИ НА ПЪТ 